Българският порцелан от миналото до днес

Едва ли има някой от вас, който да не свързва чинийка, чашка или купичка с хубав момент от детството или емоционално семейно събиране. Спомени, заспали на топло, дълбоко в душата, чакащи да бъдат събудени и да внесат толкова жадуваната радост в тези наши, дигитално-еднакви дни на безвремие. 

С мен чудото се случи преди няколко години, когато съвсем случайно попаднах в група за порцелан. Измежду елегантните чашки и чинийки английски, баварски, полски, руски, чехословашки порцелан, срамежливо надничаха наши си, български красоти, които мнозина от вас биха нарекли "от СОЦ-а". Догато прелиствах през публикациите и попивах с очи и сърце интересната информация, в съзнанието ми започнаха да излизат една след друга, красиви детски картини и хубави събития от миналото. Семейни празници с богато подредени трапези, с чинии, чаши, плата и подноси, които в наше време няма или са рядкост, и осъзнах какво сме имали, и никога няма да се върне отново...

Някак естествено за мен, започнах да чета и да търся информация за това какво производство на порцелан сме имали, къде...как е изглеждал. Бях чувала за завод "Китка" - Нови Пазар, като дете често сме ходили на разходка в градчето. Не знаех нищо за фабрика "Изида" - Елин Пелин, за завод "Дянко Стефанов" в Разград, за "Експериментална асортиментна база", за "СИП" - Белослав, "Коста Йорданов" - Видин, "Развитие" - с. Калейца, както и за завода с уникални произведения от кристал в град Сливен.

В началото бях като обсебена. Обичам старите вещи, сгради и паметници. Те са част от нашата култура - неизбежно е. Имат особен мирис и необяснима за мен енергия. Искаш да ги докоснеш, да усетиш ароматът им - леко накъртващ, но все пак сладък - аромат на история и забравено време...наше си - Българско, хубаво време. Жадно поглъщах всяка черно-бяла снимка, разказ, информация - как са се създавали тези прекрасни порцеланови и кристални изделия. В някакъв момент обсебването премина в любов, такава от пръв поглед, защото тези късчета порцелан всъщност се оказаха абсолютно безценни пазители на миналото. Осъзнах, че никакви чужди съдове не могат да заменят значимостта и обаянието на нашите, въпреки безбройните им несъвършенства. Научих всички маркировки и започнах да създавам своя лична колекция, с най-красивите и редки български декори.

Така започна моята история с порцелана - красива, жадувана, мечтана и трудна. Трудна, защото се оказа, че всъщност не е никак лесно да събереш цял сервиз за кафе, чай или хранене, но пък и не е невъзможно. С времето разбрах, че някои серии от порцелановите сервизи са се правили единствено и само за износ, но някак тук там, в България е останала частица от тях.

Отне ми няколко години да събера своите най-любими български красоти. Намирам колекцията си безценна за мен ;) и с радост ще споделя една малка част от нея, с надежда, повече от вас да се върнат на топло в спомените си и да ценят, ако имат, парченцата минало...

"Експериментална асотиментна база" - авиокомпания "Балкан"

Модел "Даряна" - завод "Китка", гр. Нови Пазар

Завод "Коста Йорданов" - гр.Видин

Завод "Дянко Стефанов", гр. Разград

"Морско конче", завод "Дянко Стефанов", гр. Разград

"Експериментална асортиментна база", гр. София

"Оранжево клонче" - събрани "Коста Йорданов" и "Дянко Стефанов"

"Малинки" - "Коста Йорданов"

"Кашмир", фабрика "Изида", Гара Елин Пелин

И в заключение рядък порцелан с по-различна история...

Юбилеен сервиз "Мащерка" на завод "Дянко Стефанов"