Мразя да съм болен!

Лежа в леглото, увит в овехтяло одеяло, сякаш съм мумия, погребана в собствената си сополива крипта. Гърлото ми е драскащо платно, по което някой е острил  нокти. Мозъкът ми е чук, тропащ безмилостно по черепа ми.

Температурата ми е по-висока от вулкан в ескалация. Всяко движение е мъчение, сякаш съм направен от чупливо стъкло. Очите ми са замъглени, сякаш гледам през мръсен прозорец. Единственото ми желание е да се стопя в леглото. Но не мога. Трябва да се боря. Трябва да се излекувам.

Защото мразя да съм болен!

Мразя липсата на енергия, сякаш батериите ми са изтощени. Мразя отвратителния вкус на лекарствата. Мразя безкрайните часове, прекарани в гледане в тавана. Но най-много мразя чувството на безпомощност. Зависим съм от други хора да ми помогнат, да ми донесат чай, да ми сменят мокрите чаршафи. Имам си кутийка с резачка за хапчета. Всичко е подредено, готово за битката. Големите хапчета, сякаш бетонни бункери, се мъдрят пред мен. Но аз съм решен. Върху малката, но мощна резачка за хапчета блести светлина, сякаш боен меч. С решителен хъс грабвам миниатюрната гилотина, решен да покоря горчивите хапчета, пред които стомахът ми се свива от страх. Всяко хапче е миниатюрен дракон, а аз съм смелият рицар, решен да го победя. С рязък удар, разполовявам хапчето, то пада на две половинки, покорно и безсилно.

Следват и другите – един, два, три...

Всяко е повалено, всяко е победено. Горчивият им вкус е като огън, но аз го понасям стоически. Знам, че е за добро. Знам, че ще ми помогнат да се почувствам по-добре. Лесно ги преглъщам, сякаш гълтам бонбони. Ненавиждам да бъда бреме. Но знам, че това е просто временна слабост. Ще се боря. Ще се излекувам. Защото мразя да съм болен! И скоро ще се върна към себе си – силен, енергичен и готов да завладея света! Всички сме били там – хълцащи, сополиви, с температура.

Но знаеш ли какво е най-хубавото?

Да си здрав!

Да скачаш от леглото сутрин, сякаш си пружина, навита до крайност.

Да танцуваш под душа, сякаш си рок звезда на мокър подиум.

Да глътнеш огромна хапка свеж въздух, сякаш е най-вкусният десерт.

Да прегърнеш любимите си хора, сякаш са пухкави облаци.

Да се смееш така силно, че коремът ти да се свие на кълбо.

Да тичаш, да плуваш, да караш колело, сякаш си неуморен атлет.

Да се наслаждаваш на всеки лъч слънце, на всяка капка дъжд, на всеки шепот на вятъра.

Да гориш от енергия, сякаш си слънчев лъч, концентриран в човешко тяло.

Да си здрав е истинско чудо!

Затова, не го приемай за даденост. Грижи се за себе си! Храни се здравословно! Спортувай редовно! Наспивай се добре!И се радвай на всеки миг, прекаран в това прекрасно състояние – да си здрав!

Защото това е най-великият дар!